Д-р Елисавета Станкова: Всеки ден, в който си помогнал на някого и си научил нещо, носи удовлетворение
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елисавета Станкова приключва образованието си по медицина в МУ – София, където се дипломира с отличен триумф през 2004 година През 2010 година придобива компетентност по детски заболявания, а през 2017 година – по детска пневмология и фтизиатрия.
Тя е част от екипа на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „ Лозенец “.
От 2022 година е помощник към Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има специализация по детски заболявания в университетска болница в Париж, Франция.
Д-р Станкова, по какъв начин решихте, че желаете да бъдете педиатър?
Да стана доктор даже не си припомням по кое време съм решила. Това е предпочитание, с което съм израснала. Да стана педиатър е осъзнато решение в последните години от моето образование по медицина.
Кога разбрахте, че не сте сбъркала в този избор?
Интересното е, че сполучливи или прочувствени моменти в работата ми ме карат да го съзнавам и през днешния ден...
Кои са Вашите учители в специалността?
Всеки доктор се учи всекидневно и през целия си живот. Учи се от преподавателите си, научните си ръководители, от публикациите, учебниците и лекциите, написани и чути от професорите в региона, от скъпия опит на всеки сътрудник до нас и с нас.
Аз имам неповторимия късмет да работя в екип от интелигентни, любознателни и раздаващи се педиатри, обединени и подкрепяни от началник клиника ни – доцент Узунова, която е нашият всекидневен преподавател в педиатрията – от първите ни стъпки в специалността до през днешния ден.
Как се промени през годините потокът от деца, на които се постанова болнично лекуване? Кои болести зачестиха, при кои има спад?
Инфекциите на дихателната система не престават да заемат водещо място в аргументите за хоспитализацията. Тенденция в подмладяване на хроничните болести се следи в последните години в международен мащаб – затлъстяване, захарен диабет, бронхиална астма, артериална хипертония. По-висока е честотата на автоимунните и алергични болести, за което оказва помощ и развиването на актуалните диагностични способи.
А родителите трансформираха ли се?
Да си родител е най-отговорната и сложна задача. Водени от желанието да оказват помощ на децата си, родителите доста постоянно прибягват до търсене на информация и мнение от интернет и обществените мрежи. Информацията там не е достоверна или постоянно е интерпретирана неправилно. Това може да стане причина родителите да вземат погрешно решение във връзка с профилактиката и назначеното лекуване на децата си и да затруднят диагностично-лечебния развой.
Какво ви носи най-голямо задоволство от специалността? А какво Ви тежи най-вече?
Всеки ден, в който си оказал помощ на някого и си научил нещо носи задоволство.
Най-много ми тежи, когато виждам пренебрежение към и сред лекарите.
Кои етични правила се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в общуването с децата, с родителите им и с сътрудниците Ви?
На първо място – почтеност, с цел да има и взаимно доверие и почитание, които произлизат от нея.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Малкото свободно време, което имам, е напълно за фамилията ми. Всеки миг с тях ми е обичан.
Ако имахте административна власт, какво щяхте да измененията в детското опазване на здравето?
Не е нужно да имаш административна власт, с цел да можеш да направиш промени в публичните връзки. На процедура у нас връзката сред пациент и доктор постоянно е нарушена или въобще липсва. Затова за мен е най-важно тези връзки да се градят на основата на взаимно почитание и доверие от двете страни. Промяната би трябвало да стартира първо от нас самите – лекарите и пациентите.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници - българските педиатри?
Пожелавам им здраве и успокоение в работната среда, с цел да извършват на драго сърце и задоволство своето предопределение – да пазят здравето на най-малките.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Елисавета Станкова приключва образованието си по медицина в МУ – София, където се дипломира с отличен триумф през 2004 година През 2010 година придобива компетентност по детски заболявания, а през 2017 година – по детска пневмология и фтизиатрия.
Тя е част от екипа на Клиниката по педиатрия в УМБАЛ „ Лозенец “.
От 2022 година е помощник към Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”. Има специализация по детски заболявания в университетска болница в Париж, Франция.
Д-р Станкова, по какъв начин решихте, че желаете да бъдете педиатър?
Да стана доктор даже не си припомням по кое време съм решила. Това е предпочитание, с което съм израснала. Да стана педиатър е осъзнато решение в последните години от моето образование по медицина.
Кога разбрахте, че не сте сбъркала в този избор?
Интересното е, че сполучливи или прочувствени моменти в работата ми ме карат да го съзнавам и през днешния ден...
Кои са Вашите учители в специалността?
Всеки доктор се учи всекидневно и през целия си живот. Учи се от преподавателите си, научните си ръководители, от публикациите, учебниците и лекциите, написани и чути от професорите в региона, от скъпия опит на всеки сътрудник до нас и с нас.
Аз имам неповторимия късмет да работя в екип от интелигентни, любознателни и раздаващи се педиатри, обединени и подкрепяни от началник клиника ни – доцент Узунова, която е нашият всекидневен преподавател в педиатрията – от първите ни стъпки в специалността до през днешния ден.
Как се промени през годините потокът от деца, на които се постанова болнично лекуване? Кои болести зачестиха, при кои има спад?
Инфекциите на дихателната система не престават да заемат водещо място в аргументите за хоспитализацията. Тенденция в подмладяване на хроничните болести се следи в последните години в международен мащаб – затлъстяване, захарен диабет, бронхиална астма, артериална хипертония. По-висока е честотата на автоимунните и алергични болести, за което оказва помощ и развиването на актуалните диагностични способи.
А родителите трансформираха ли се?
Да си родител е най-отговорната и сложна задача. Водени от желанието да оказват помощ на децата си, родителите доста постоянно прибягват до търсене на информация и мнение от интернет и обществените мрежи. Информацията там не е достоверна или постоянно е интерпретирана неправилно. Това може да стане причина родителите да вземат погрешно решение във връзка с профилактиката и назначеното лекуване на децата си и да затруднят диагностично-лечебния развой.
Какво ви носи най-голямо задоволство от специалността? А какво Ви тежи най-вече?
Всеки ден, в който си оказал помощ на някого и си научил нещо носи задоволство.
Най-много ми тежи, когато виждам пренебрежение към и сред лекарите.
Кои етични правила се стараете да съблюдавате постоянно и при всички условия в общуването с децата, с родителите им и с сътрудниците Ви?
На първо място – почтеност, с цел да има и взаимно доверие и почитание, които произлизат от нея.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Малкото свободно време, което имам, е напълно за фамилията ми. Всеки миг с тях ми е обичан.
Ако имахте административна власт, какво щяхте да измененията в детското опазване на здравето?
Не е нужно да имаш административна власт, с цел да можеш да направиш промени в публичните връзки. На процедура у нас връзката сред пациент и доктор постоянно е нарушена или въобще липсва. Затова за мен е най-важно тези връзки да се градят на основата на взаимно почитание и доверие от двете страни. Промяната би трябвало да стартира първо от нас самите – лекарите и пациентите.
Какво бихте желали да пожелаете на Вашите сътрудници - българските педиатри?
Пожелавам им здраве и успокоение в работната среда, с цел да извършват на драго сърце и задоволство своето предопределение – да пазят здравето на най-малките.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ